Пример 1:
В този C++ код са включени заглавните файлове „iostream“ и „cmath“. Заглавният файл „iostream“ трябва да изпълнява операциите за вход\изход чрез използване на функциите cin\cout, тъй като тези функции са дефинирани в заглавния файл „iostream“. Заглавният файл „cmath“ се добавя тук за извършване на математическите операции върху данните. „Именното пространство std“ е поставено отпред. След това се добавя кодът на драйвера, който е „main()“. Под това използваме „num“ с типа данни „float“. Стойността на „num“, която задаваме тук, е „4,6“.
След това добавяме функцията “cout()”, която отпечатва данните, които сме въвели в нея. Първо показваме плаващото число, което преди това сме инициализирали. След това използваме функцията “floor()” и предаваме “num” като аргумент на тази функция “floor()”. Ние също така отпечатваме резултата след прилагане на функцията “floor()”.
Код 1:
#include
#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
плавам никой = 4.6 ;
cout << 'Числото е' << никой << endl ;
cout << 'Подът на този номер е: ' << етаж ( никой ) << endl ;
връщане 0 ;
}
Изход:
В този резултат числото е „4,6“. Но когато приложим метода “floor()”, той дава резултата “4”. Това показва, че методът “floor()” връща число, което е по-малко или равно на даденото число.
Пример 2:
Тук включваме два заглавни файла, наречени „iostream“ и „cmath“. След това поставяме „namespace std“ и декларираме функцията „main()“. След това декларираме четири променливи с тип данни „float“. Тези променливи се наричат „num_1“, „num_2“, „num_3“ и „num_4“. Присвояваме „4.9“ на „num_1“, „-6.4“ на „num_2“, „5.1“ на „num_3“ и „8“ на „num_4“. След това прилагаме функцията “floor()” върху променливата “num_1” и отпечатваме стойността, както и резултата, който получихме след прилагането на функцията “floor()” върху това число. По същия начин отпечатваме всички стойности и резултата от тези стойности, които сме получили от функцията “floor()”, като ги поставяме в тази функция като неин аргумент.
Код 2:
#include#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
плавам num_1, num_2, num_3, num_4 ;
брой_1 = 4.9 ;
номер_2 = - 6.4 ;
номер_3 = 5.1 ;
номер_4 = 8 ;
cout << 'Първото число е' << брой_1 << ' и подът му е ' << етаж ( брой_1 ) << endl ;
cout << 'Второто число е' << номер_2 << ' и подът му е ' << етаж ( номер_2 ) << endl ;
cout << 'Третото число е' << номер_3 << ' и подът му е ' << етаж ( номер_3 ) << endl ;
cout << 'Четвъртото число е' << номер_4 << ' и подът му е ' << етаж ( номер_4 ) << endl ;
връщане 0 ;
}
Изход:
Стойността „4.9“ връща „4“ след прилагане на функцията „floor()“. След това поставяме „-6.4“ в тази функция „floor()“ и тя връща „-7“, както е показано по-долу. Резултатът от числото „5.1“ е „5“ след прилагане на метода „floor()“. Същият резултат се показва като „8“ връща „8“ като минимална стойност:
Пример 3:
Тук прилагаме функцията “floor()” върху целочислените стойности. Първо инициализираме целочислените променливи с имена „value_1“ и „value_2“. „Стойността_1“ се инициализира с „5“, а „стойността_2“ се инициализира с „-8“. След това поставяме „cout“, където добавяме функцията „floor()“, в която предаваме „value_1“ в първия оператор „cout“. В следващия “cout” ние използваме “floor()”, където предаваме “value_2” като параметър. Сега той прилага функцията “floor()” върху тези стойности и ги отпечатва на екрана.
Код 3:
#include#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
вътр стойност_1, стойност_2 ;
стойност_1 = 5 ;
стойност_2 = - 8 ;
cout << 'Първото цяло число е ' << стойност_1 << ' и подът му е ' << етаж ( стойност_1 ) << endl ;
cout << 'Второто цяло число е ' << стойност_2 << ' и подът му е ' << етаж ( стойност_2 ) << endl ;
връщане 0 ;
}
Изход:
Този резултат показва, че стойността на „5“ дава „5“ след изчисляване на функцията „floor()“, а „-8“ дава „-8“ като стойност след прилагане на функцията „floor()“.
Пример 4:
Тук прилагаме функцията “floor()” към стойностите на типа данни “double”. Тук също включваме заглавния файл „iomanip“, който помага при използването на функцията „setprecision()“, тъй като тази функция е декларирана в този заглавен файл. След това трябва да използваме тази функция в нашия код. Сега инициализираме променливите „d_1“, „d_2“ и „d_3“ със стойностите. След това имаме „cout“, в който въвеждаме „setprecision()“, което помага за получаване на точната стойност на число от тип данни „double“ с необходимия брой десетични знаци. Предаваме „10“ тук като негов параметър. След това отпечатваме стойностите, прилагаме функцията “floor()” към тези стойности и ги отпечатваме.
Код 4:
#include#include
#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
двойно d_1 = 4,99986399 , d_2 = - 6,9612499 , d_3 = 9,00320 , d_4 = 3 000 000 ;
cout << setprecision ( 10 ) << 'Първата двойна стойност е ' << d_1 << ' & етажът е: ' << етаж ( d_1 ) << endl ;
cout << setprecision ( 10 ) << 'Втората двойна стойност е ' << d_2 << ' & етажът е: ' << етаж ( d_2 ) << endl ;
cout << setprecision ( 10 ) << 'Третата двойна стойност е ' << d_3 << ' & етажът е: ' << етаж ( d_3 ) << endl ;
cout << setprecision ( 10 ) << 'Четвъртата двойна стойност е ' << d_4 << ' & етажът е: ' << етаж ( d_4 ) << endl ;
връщане 0 ;
}
Изход:
Тук се показват стойностите, които получаваме след изчисляване на функцията “floor()”. Приложихме функцията “floor()” към двойните стойности на типа данни в този код:
Пример 5:
След като включим и трите заглавни файла тук, поставяме „namespace std“ и „main()“. След това във функцията „floor()“ се вмъква стойност „-0,000“ като параметър. Ние също използваме „cout()“. След това поставяме „INFINITY“ като параметър на функцията „floor()“. Под това добавяме „-INFINITY“ в параметъра на функцията „floor()“. Накрая вмъкваме „NAN“ като негов параметър. Всички тези функции “floor()” се използват в израза “cout”.
Код 5:
#include#include
#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
cout << 'Стойността е -0,000, а подът е ' << етаж ( - 0,000 ) << endl ;
cout << 'Стойността е INFINITY, а подът е ' << етаж ( БЕЗКРАЙНОСТ ) << endl ;
cout << 'Стойността е -INFINITY и подът е ' << етаж ( - БЕЗКРАЙНОСТ ) << endl ;
cout << 'Стойността е NaN, а подът е ' << етаж ( IN ) << endl ;
връщане 0 ;
}
Изход:
Стойността на „-0,000“ връща „-0“ след изпълнение на функцията „floor()“. “INFINITY” и “-INFINITY” връщат съответно “inf” и “-inf” след изпълнение на функцията “floor()”. Освен това „NAN“ връща „nan“ след изпълнение на функцията „floor()“.
Заключение
Функцията “floor()” в програмирането на C++ е обсъдена тук подробно. Обяснихме, че функцията “floor()” връща стойността, която е по-малка или равна на числото, дадено на тази функция като параметър. В този урок приложихме тази функция върху цели числа, числа с плаваща замък и числа с двоен тип данни. Всички примери са разгледани подробно тук.