Примери за етажни функции в C++

Primeri Za Etazni Funkcii V C



Езикът C++ помага при разработването на уеб браузъри, игри, банкови приложения, ОС и много други. Той предоставя много функции, които помагат за по-бързото писане на кода. Езикът C++ също предоставя функцията “floor()”. Когато е предоставен вход, функцията C++ floor() дава най-голямото цяло число, което може да бъде по-малко или равно на дадената стойност. Заглавният файл 'cmath' съдържа тази функция. Можем да предадем типовете данни „float“, „double“ и „long double“ като параметър на функцията „floor()“. От друга страна, ако предадем цялото число като параметър на тази функция, чрез преобразуване на типа се създава „двоен“ тип данни. Тук ще научим как работи функцията “floor()” в програмирането на C++.

Пример 1:

В този C++ код са включени заглавните файлове „iostream“ и „cmath“. Заглавният файл „iostream“ трябва да изпълнява операциите за вход\изход чрез използване на функциите cin\cout, тъй като тези функции са дефинирани в заглавния файл „iostream“. Заглавният файл „cmath“ се добавя тук за извършване на математическите операции върху данните. „Именното пространство std“ е поставено отпред. След това се добавя кодът на драйвера, който е „main()“. Под това използваме „num“ с типа данни „float“. Стойността на „num“, която задаваме тук, е „4,6“.

След това добавяме функцията “cout()”, която отпечатва данните, които сме въвели в нея. Първо показваме плаващото число, което преди това сме инициализирали. След това използваме функцията “floor()” и предаваме “num” като аргумент на тази функция “floor()”. Ние също така отпечатваме резултата след прилагане на функцията “floor()”.







Код 1:



#include
#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
плавам никой = 4.6 ;
cout << 'Числото е' << никой << endl ;
cout << 'Подът на този номер е: ' << етаж ( никой ) << endl ;
връщане 0 ;
}

Изход:



В този резултат числото е „4,6“. Но когато приложим метода “floor()”, той дава резултата “4”. Това показва, че методът “floor()” връща число, което е по-малко или равно на даденото число.





Пример 2:

Тук включваме два заглавни файла, наречени „iostream“ и „cmath“. След това поставяме „namespace std“ и декларираме функцията „main()“. След това декларираме четири променливи с тип данни „float“. Тези променливи се наричат ​​„num_1“, „num_2“, „num_3“ и „num_4“. Присвояваме „4.9“ на „num_1“, „-6.4“ на „num_2“, „5.1“ на „num_3“ и „8“ на „num_4“. След това прилагаме функцията “floor()” върху променливата “num_1” и отпечатваме стойността, както и резултата, който получихме след прилагането на функцията “floor()” върху това число. По същия начин отпечатваме всички стойности и резултата от тези стойности, които сме получили от функцията “floor()”, като ги поставяме в тази функция като неин аргумент.



Код 2:

#include
#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
плавам num_1, num_2, num_3, num_4 ;
брой_1 = 4.9 ;
номер_2 = - 6.4 ;
номер_3 = 5.1 ;
номер_4 = 8 ;
cout << 'Първото число е' << брой_1 << ' и подът му е  ' << етаж ( брой_1 ) << endl ;
cout << 'Второто число е' << номер_2 << ' и подът му е  ' << етаж ( номер_2 ) << endl ;
cout << 'Третото число е' << номер_3 << ' и подът му е  ' << етаж ( номер_3 ) << endl ;
cout << 'Четвъртото число е' << номер_4 << ' и подът му е  ' << етаж ( номер_4 ) << endl ;
връщане 0 ;
}

Изход:

Стойността „4.9“ връща „4“ след прилагане на функцията „floor()“. След това поставяме „-6.4“ в тази функция „floor()“ и тя връща „-7“, както е показано по-долу. Резултатът от числото „5.1“ е „5“ след прилагане на метода „floor()“. Същият резултат се показва като „8“ връща „8“ като минимална стойност:

Пример 3:

Тук прилагаме функцията “floor()” върху целочислените стойности. Първо инициализираме целочислените променливи с имена „value_1“ и „value_2“. „Стойността_1“ се инициализира с „5“, а „стойността_2“ се инициализира с „-8“. След това поставяме „cout“, където добавяме функцията „floor()“, в която предаваме „value_1“ в първия оператор „cout“. В следващия “cout” ние използваме “floor()”, където предаваме “value_2” като параметър. Сега той прилага функцията “floor()” върху тези стойности и ги отпечатва на екрана.

Код 3:

#include
#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
вътр стойност_1, стойност_2 ;
стойност_1 = 5 ;
стойност_2 = - 8 ;
cout << 'Първото цяло число е ' << стойност_1 << ' и подът му е  ' << етаж ( стойност_1 ) << endl ;
cout << 'Второто цяло число е ' << стойност_2 << ' и подът му е  ' << етаж ( стойност_2 ) << endl ;
връщане 0 ;
}

Изход:

Този резултат показва, че стойността на „5“ дава „5“ след изчисляване на функцията „floor()“, а „-8“ дава „-8“ като стойност след прилагане на функцията „floor()“.

Пример 4:

Тук прилагаме функцията “floor()” към стойностите на типа данни “double”. Тук също включваме заглавния файл „iomanip“, който помага при използването на функцията „setprecision()“, тъй като тази функция е декларирана в този заглавен файл. След това трябва да използваме тази функция в нашия код. Сега инициализираме променливите „d_1“, „d_2“ и „d_3“ със стойностите. След това имаме „cout“, в който въвеждаме „setprecision()“, което помага за получаване на точната стойност на число от тип данни „double“ с необходимия брой десетични знаци. Предаваме „10“ тук като негов параметър. След това отпечатваме стойностите, прилагаме функцията “floor()” към тези стойности и ги отпечатваме.

Код 4:

#include
#include
#include
използвайки пространство от имена std ;

вътр основен ( )
{

двойно d_1 = 4,99986399 , d_2 = - 6,9612499 , d_3 = 9,00320 , d_4 = 3 000 000 ;

cout << setprecision ( 10 ) << 'Първата двойна стойност е ' << d_1 << ' & етажът е: ' << етаж ( d_1 ) << endl ;

cout << setprecision ( 10 ) << 'Втората двойна стойност е ' << d_2 << ' & етажът е: ' << етаж ( d_2 ) << endl ;

cout << setprecision ( 10 ) << 'Третата двойна стойност е ' << d_3 << ' & етажът е: ' << етаж ( d_3 ) << endl ;

cout << setprecision ( 10 ) << 'Четвъртата двойна стойност е ' << d_4 << ' & етажът е: ' << етаж ( d_4 ) << endl ;

връщане 0 ;

}

Изход:

Тук се показват стойностите, които получаваме след изчисляване на функцията “floor()”. Приложихме функцията “floor()” към двойните стойности на типа данни в този код:

Пример 5:

След като включим и трите заглавни файла тук, поставяме „namespace std“ и „main()“. След това във функцията „floor()“ се вмъква стойност „-0,000“ като параметър. Ние също използваме „cout()“. След това поставяме „INFINITY“ като параметър на функцията „floor()“. Под това добавяме „-INFINITY“ в параметъра на функцията „floor()“. Накрая вмъкваме „NAN“ като негов параметър. Всички тези функции “floor()” се използват в израза “cout”.

Код 5:

#include
#include
#include
използвайки пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
cout << 'Стойността е -0,000, а подът е ' << етаж ( - 0,000 ) << endl ;
cout << 'Стойността е INFINITY, а подът е ' << етаж ( БЕЗКРАЙНОСТ ) << endl ;
cout << 'Стойността е -INFINITY и подът е ' << етаж ( - БЕЗКРАЙНОСТ ) << endl ;
cout << 'Стойността е NaN, а подът е ' << етаж ( IN ) << endl ;

връщане 0 ;
}

Изход:

Стойността на „-0,000“ връща „-0“ след изпълнение на функцията „floor()“. “INFINITY” и “-INFINITY” връщат съответно “inf” и “-inf” след изпълнение на функцията “floor()”. Освен това „NAN“ връща „nan“ след изпълнение на функцията „floor()“.

Заключение

Функцията “floor()” в програмирането на C++ е обсъдена тук подробно. Обяснихме, че функцията “floor()” връща стойността, която е по-малка или равна на числото, дадено на тази функция като параметър. В този урок приложихме тази функция върху цели числа, числа с плаваща замък и числа с двоен тип данни. Всички примери са разгледани подробно тук.