Python е много прост език за програмиране за начинаещи. Можем лесно да направим речник на „Python“. Ключовете се използват за индексиране в структури от данни като речници. След като създадем речниците в „Python“, можем също да приложим много функции към тези речници. Можем да копираме данните от речника, да премахнем всички данни от речника, да премахнем конкретни данни от речника или много други задачи могат да бъдат изпълнени в речника с помощта на функциите на „Python“. Можем също да получим обектите за изглед на речника. Стойностите на речника се съдържат в обекта за изглед. Можем лесно да получим тези стойности, като използваме метода „values()“ в „Python“. Методът “values()” дава този изглед обект.
В тази статия ще разгледаме как работи методът „values()“ на Python и как връща обекта на изгледа. След обсъждане на неговия синтаксис, ние също ще използваме метода „values()“ в нашия код.
Синтаксис:
Име_на_речник.стойности ( )
Просто въвеждаме името на речника. Тази функция не изисква никакъв параметър.
Пример 1:
Ето кода на „Python“, който направихме в приложението „spyder“. Речникът „Marksheet“ е създаден в този пример. Вмъкнахме и данните в него. Данните от този речник, които вмъкнахме, са „Етика: 88, DDBMS: 50, Литература: 79, ITC: 95, Математика: 99“. Вмъкнахме някои ключове и стойности в този речник. След това имаме функцията “print()”, защото искаме да покажем този пълен речник на терминала. Ние просто предаваме „Marksheet“ на този „print()“, така че можем да видим този речник на изходния екран след изпълнението на този код. Все още не сме приложили метода „values()“. Първо ще покажем този пълен речник. След това ще използваме метода „values()“ с този речник.
За да изпълним този код, просто натискаме „Shift+Enter“. Изходът се изобразява на терминала на това приложение „spyder“. Речникът се вижда в следния резултат, с всички ключове и стойности, които сме вмъкнали в кода. Сега продължете напред и вижте как да използвате метода „values()“.
Сега използваме метода „values()“. „Marksheet“ е името на речника. След това въвеждаме метода „values()“ с този „Marksheet“, както е показано на следващата илюстрация. Този метод „values()“ връща само стойностите на този речник. Пишем този метод вътре в „print()“, така че да се показва и на конзолата.
Проверете този резултат. Можете да видите, че в този резултат се отпечатват само стойностите на речника. Това е така, защото използвахме метода „values()“ в кода „Python“.
Пример 2:
„Заплати“ е речникът, който генерираме в този пример. Този речник „Заплати“ съдържа „Райън: 88 000, Джейсън: 59 000, Лили: 62 000, Дейвид: 75 000, Роналд: 49 000, Гари: 48 000“. След това го поставяме в „print()“, което помага при отпечатването на този речник „Заплати“ на конзолата. След това прилагаме метода “values()”, като поставяме името на речника. Записваме го като „Salaries.values()“. Добавяме това и в „print()“, който отпечатва резултата след прилагане на този метод на екрана. Той получава всички стойности от речника и ги показва на конзолата.
Първи се показва речникът, който съдържа ключовете и стойностите. След това отпечатва само стойностите на този речник, тъй като използвахме метода „values()“ в кода.
Пример 3:
Речникът, който създаваме, се нарича „Проекти“. „Мобилни приложения: 19, Бизнес уебсайтове: 20, Уебсайтове за кафенета: 14, Уебсайтове за мебели: 15, Уебсайтове за пазаруване: 23“ са изброени в този речник „Проекти“. След това функцията “print()” се използва за подпомагане на отпечатването на речника “Проекти” на терминала. След това, като въведем името на речника, използваме метода “values()” с това име на речника. Освен че го записваме като „Projects.values()“, ние го включваме във функцията „print()“, която отпечатва резултата от използването на този метод на екрана. Всички стойности се вземат от речника и се показват на терминала.
Първо, пълният речник се визуализира заедно с всички ключове и стойности. Но можем да видим, че се изобразяват само стойностите на речника „Проекти“. Получаваме тези стойности с помощта на метода “values()”.
Пример 4:
Създаваме речник „Even_Nums“ и той съдържа някои ключове и стойности. Ключовете и стойностите, които вмъкваме в този речник „Even_Nums“ са „Two: 2, Four: 4, Six: 6, Eight: 8“. След това поставяме „print()“ под това. В този метод “print()” се изписва името на речника, така че този речник се отпечатва.
Сега използваме „данни“, което е името на променливата. Инициализира се с метода “values()”. Инициализираме го с „Even_Nums.values()“, така че стойностите, които получаваме от речника „Even_Nums“ чрез този метод, се записват в променливата „data“. След това отново използваме „print()“. Сега отпечатваме стойностите, които получаваме с помощта на метода “values()”. Ние записваме „данните“ в метода „print()“.
Сега искаме да добавим още един елемент към този речник „Even_Nums“. И така, поставяме „Even_Num“, което е името на речника, и след това квадратните скоби. В тази квадратна скоба записваме ключа, който искаме да добавим към този речник. Името на ключа е „Десет“. След това поставяме и стойността за това. Стойността, която добавихме тук, е „10“. Отново поставяме променливата данни вътре в „print()“. Този път също връща актуализираната стойност заедно с предишните стойности на речника.
Показаният тук речник съдържа четири ключа и четири стойности. След това показва само стойностите на речника. След това той добавя новата стойност и ключ към този речник и също така показва актуализираната стойност заедно с предишните стойности, които сме вмъкнали.
Пример 5:
Речникът „item_sold“ вече е създаден. Поставяме „Nuggets: 19, Jam: 22, Bread: 15, Eggs: 24, Noodles: 24“ в този речник „Item_sold“. След това отпечатваме речника „Item_sold“. След като покажем това, използваме метода „values()“ в края. Ние също пишем метода “values()” вътре в “print()”, така че всички стойности, които получаваме от речника, също се отпечатват на конзолата.
Първо се изобразява целият речник, включително всички ключове и стойности. Въпреки това, както можем да видим на следното изображение, след отпечатването на целия речник се показват само стойностите на речника. Техниката “values()” ни помага да получим тези стойности.
Пример 6:
Речникът, който имаме тук, е речникът „STD“, където поставяме „английски: 79, PF: 82, OOP: 75, Java: 54, OS: 74“. След това го отпечатваме по същия начин, както е обяснено в предишните кодове. Ние също така получаваме неговите стойности, като използваме метода “values()”. След това изчисляваме „сумата“ на тези стойности с помощта на функцията „sum()“. В тази функция „sum()“ предаваме променливата, в която съхраняваме стойностите на този речник. Тази функция изчислява сумата от всички стойности и също така изобразява резултата на конзолата, защото ние написахме този метод в „print()“.
Изобразява се целият речник и стойностите също се изобразяват отделно. След това сумата от стойностите също се показва в този резултат, тъй като приложихме функцията „sum()“ след функцията „values()“ в кода.
Заключение
Техниката „values()“ на речника на „Python“ е основната тема на статията. Описахме работата на метода „values()“ и как да го използваме в „Python“. Проучихме, че този метод „values()“ помага за получаване на стойностите от речника. Тук демонстрирахме много примери, в които показахме работата на метода „values()“. Обсъдихме също как да добавим стойностите на речника след прилагане на метода „values()“ в последния ни код.