Ubuntu 20.04 Мрежова конфигурация

Ubuntu 20 04 Network Configuration



Независимо дали сте администратор на Linux или редовен потребител, трябва да знаете основите на мрежовата конфигурация във вашата Linux система. може да бъде полезно при отстраняване на проблеми с вътрешната и външната свързаност. Основните знания включват познаване на името на интерфейса, текущата IP конфигурация и името на хоста. Също така трябва да знаете как да промените конфигурациите по подразбиране към персонализираните настройки.

В тази статия ще обясним как да направите основна мрежова конфигурация в системата Ubuntu. Ще използваме терминала на командния ред за изпълнение на командите. За да отворите терминала на командния ред в Ubuntu, използвайте клавишната комбинация Ctrl+Alt+T.







В тази статия ще разгледаме как да:



Забележка: Изпълнихме командите и процедурите, споменати в тази статия, в системата Ubuntu 20.04.



Преглед на текущия IP адрес

За да видите текущия IP адрес на вашето устройство, можете да използвате някоя от следните команди:





$ipда се

Или

$ip addr



Изпълнението на някоя от горните команди ще покаже информацията за IP адреса. Запишете името на интерфейса от изхода на горната команда.

Задайте статичен IP адрес

В следващата процедура ще видим как да настроим статичния IP в система на Ubuntu.

Ubuntu 20.04 използва netplan като мрежов мениджър по подразбиране. Конфигурационният файл за netplan се съхранява в /etc/netplan директория. Можете да намерите този конфигурационен файл, изброен в директорията /etc /netplan със следната команда:

$ls /и т.н./netplan

Горната команда ще върне името на конфигурационния файл с разширението .yaml, което в моя случай беше 01-network-manager-all.yaml.

Преди да правите каквито и да било промени в този файл, не забравяйте да създадете негово резервно копие. Използвайте командата cp, за да направите това:

$ sudo cp/etc/netplan/01-network-manager-всичко.yaml 01-мрежов мениджър-всичко.yaml.bak

Забележка: Може да имате конфигурационен файл с име, различно от 01-network-manager-all.yaml. Затова се уверете, че използвате правилното име на конфигурационен файл в командите.

Можете да редактирате конфигурацията на netplan с помощта на всеки текстов редактор. Тук използваме текстовия редактор Nano за тази цел.

$ sudo nano/etc/netplan/01-network-manager-всичко.yaml

След това добавете следните редове, като замените името на интерфейса, IP адреса, шлюза и DNS информацията, които отговарят на вашите мрежови нужди.

мрежа:
версия
:2
визуализатор
:NetworkManager
етернет
:
ens33
:
dhcp4
:не
адреси
:
- 192.168.72.140/24
шлюз 4
:192.168.72.2
сървъри на имена
:
адреси
:[8.8.8.8, 8.8.4.4]

След като приключите, запишете и затворете файла.

Сега тествайте новата конфигурация, като използвате следната команда:

$sudonetplan опит

Ако потвърждава конфигурацията, ще получите съобщение за приемане на конфигурацията; в противен случай се връща към предишната конфигурация.
След това изпълнете следната команда, за да приложите новите конфигурации.

$sudonetplan се прилага

След това потвърдете IP адреса на вашето устройство, като използвате следната команда:

$ipда се

Тя трябва да отразява направените от вас промени.

Задайте динамичния IP адрес

В следващата процедура ще видим как да конфигурираме интерфейса да получава динамичен IP адрес от DHCP. Редактирайте конфигурационния файл на netplan с помощта на всеки текстов редактор. Тук използваме текстовия редактор Nano за тази цел.

$ sudo nano/etc/netplan/01-network-manager-всичко.yaml

След това добавете следните редове, като замените името на интерфейса с мрежовия интерфейс на вашата система.

мрежа:
версия
:2
визуализатор
:NetworkManager
етернет
:
ens33
:
dhcp4
:да
адреси
:[]

След като приключите, запишете и затворете файла.

Сега тествайте новата конфигурация, като използвате следната команда:

$sudonetplan опит

Ако потвърди конфигурацията, ще получите съобщение за приемане на конфигурацията, в противен случай се връща към предишната конфигурация.

След това изпълнете следната команда, за да приложите новите конфигурации.

$sudonetplan се прилага

След това проверете IP адреса на вашето устройство, като използвате следната команда:

$ipда се

Преглед на текущото име на хост

За да видите текущото име на хост, можете да използвате някоя от следните команди:

$hostnamectl

или

$име на хост

Промяна на името на хоста

Има два различни начина за промяна на името на хоста на системата. За да промените името на хоста на системата, трябва да сте root потребител или стандартен потребител с sudo права.

Използване на командата Hostnamectl

За да промените името на хоста на системата на ново име, използвайте следната команда:

$sudohostnamectl set-hostname име

Пример:

$sudohostnamectl set-hostname работен плот

Тази команда ще промени името на хоста на системата на работния плот.

След това рестартирайте системата и ще видите новото име на хост, присвоено на вашата система.

Използване на командата Hostname

Командата hostname може да се използва и за промяна на името на хоста на системата. Използвайте следната команда, за да промените името на хоста на системата:

$sudo име на хостиме

Тази команда временно променя името на хоста на системата. За да промените за постоянно името на хоста, ще трябва да редактирате /etc/hostname и /etc/hosts файл.

Използвайте следната команда, за да редактирате /etc/hostname файл:

$sudo нано /и т.н./име на хост

Заменете старото име на хост с ново име, след което запишете и излезте от файла.

След това използвайте следната команда, за да редактирате /etc/hosts файл:

Заменете старото име на хост с ново име, след което запишете и излезте от файла.

$sudo нано /и т.н./домакини

След това рестартирайте системата и ще видите новото име на хост, присвоено на вашата система.

След като приключите с основните мрежови конфигурации, използвайте командата ping, за да проверите свързаността на вашата система с други системи в мрежата и външната мрежа.

$пингIP адрес или име на домейн

Това са всички основи, които трябва да знаете за мрежовата конфигурация в системата Ubuntu 20.04. Обърнете внимание, че ако имате множество мрежови интерфейси, ще трябва да изпълните IP конфигурации за всеки интерфейс. Надявам се статията да ви е харесала!