C++ модул

C Modul



В много езици за програмиране често използваме оператор с име „модул“ със символно представяне като „%“. Този модулен оператор се използва за намиране на остатъка, когато двете цифрови цели числа или числа се разделят едно на друго. Този оператор приема двата операнда: дивидент и делител. Това, което остава след тяхното разделяне, е остатъкът X % Y = R; където X и Y са съответно дивидент и делители, а R е остатъкът. Използваме този остатък като част от информацията, ако искаме да знаем дали двете делящи се числа са множители на всяко или не. Ние също използваме остатъка, за да ни уведоми дали числото е четно или нечетно.

Процедура
Съществуват множество употреби на модулния оператор, който използваме за различни функции в езика за програмиране. Ще изпълним модул за различни функции за различни примери. Всеки пример ще ни информира за различното използване на оператора на модула. И така, нека се заровим в примери за решаване на „C++ Modulus Operator“.

Пример # 01
В първия пример ще се запознаем със синтаксиса на оператора модул и ще решим прост пример за оператора модул. За тази цел ще приложим модулния оператор върху дивидент и делител, които имат едни и същи типове данни, т.е. цяло число „int“. Ще дефинираме двете променливи, да кажем x & y като цели числа. След това ще присвоим произволна стойност на тези цели числа. След присвояването на стойността, ние ще приложим оператора на модул върху тези две стойности като „дивидент % делител“ и ще съхраним това в друга променлива. След това ще покажем тази променлива с помощта на функцията за печат.









Изход:



Остатъкът в изхода е върнал стойност, равна на нула. Това означава, че x се дели напълно на y. Следователно x е факторът на y.





Пример # 02
В този втори пример ще научим как можем да използваме модулния оператор във веригата, за да изчислим модула на повече от две променливи. Първо ще дефинираме типа данни на променливите. В този случай ще вземем три променливи и ще изчислим верижния им модул. Изберете три променливи на случаен принцип, например x, y, z със същите типове данни като цели числа и ги инициализирайте, като присвоите различни стойности на всяка променлива. След това приложете оператора на модул върху тези три променливи като „x% y% z“. Покажете го с помощта на „cout <<“. Това може да стане чрез стартиране на следния код в редактора на кодове:



Изход:

Модулът на x % y, който е 13 % 5, се оказа 3, а модулът (x % y) % z, т.е. (3) % 2 е 1. Това е причината нашият изход да се окаже точно равен на едно.

Пример # 03
Приложихме модула върху променливата със същите типове данни или типовете данни, чиято комбинация е подходяща за оператора на модула. В този пример ще научим ограниченията на работата на модулния оператор. Операторът на модула не работи с типовете данни, float и double. За да проверим, нека опитаме пример, в който ще дефинираме двете променливи с тип данни float и ще приложим модула върху тях. Резултатите могат да се видят в следния резултат.

В примера, когато използвахме float като тип данни на двете променливи „a“ и „b“ и им присвоихме плаващите стойности, напр. 13,4 и 5,5 съответно. Операторът на модула не се представи добре с тези две променливи и имаше грешки при компилиране, сочещи към тип данни float.

Пример # 04
С помощта на оператора на модула можем също да разберем дали числото е четно или нечетно. Можем да използваме тази функция в приложения, където искаме да проверим определени нечетни и четни стойности. За да намерим четното число, просто вземаме модула на това число с 2. Ако остатъкът излезе 1 или което и да е число, различно от 0, числото е нечетно, напротив. Ако остатъкът излезе 0, числото е четно. Опитахме се да приложим тази концепция с кода, даден по-долу:

Изход:

На цялото число „a“ беше присвоена стойност 4 и неговият модул се взе с 2. Остатъкът доведе до нула, което означава, че „a“ е четно число.

Пример # 05
Този пример ще покаже как можем да използваме модулния оператор на режима, ако искаме да генерираме някои цели числа, които са по-малки от конкретната стойност или цяло число. Ще използваме функцията rand, чиято стойност след това ще бъде използвана от модулния оператор за сдвояване с желаната горна граница на посочената максимална стойност. Първо ще импортираме всички важни библиотеки като:

$ #include
$ #include <вектор>
$ #include

Използвайки пространство от имена std, ще импортираме вектор, endl (изявление за край), cout (за показване) и cin. След тази стъпка ще дефинираме максималното ограничение, което в този пример е 1000. След това ще зададем колко числа искаме да генерираме, които ще бъдат равни на 10. Като цяло ще изпълним индекса до максимума limit и ще генерира числата с помощта на функцията rand чрез сдвояване на нейната върната стойност с модула на максималната граница и ще покаже изхода.

Изход:

Горният код генерира изхода, където са генерирани десетте числа, които са по-малки от хиляда, тъй като бяхме дефинирали максималното ограничение на числата, които трябва да бъдат генерирани, като по-малко от хиляда и общо десет в числата.

Заключение

С помощта на това ръководство можем да разберем какво точно е модулен оператор, какъв е неговият синтаксис и как можем да намерим употребата на модулния оператор в различни приложения. Решихме различни примери, свързани с различни употреби на модулния оператор в C++ приложения. Освен това научихме и за ограниченията на модулния оператор.