C++ string::front & C++ string::back

C String Front C String Back



Днес ще научим някои от основните важни функции, които низовете изпълняват в C++. Ще научим как да получим или да получим достъп до първия и последния елемент на входния низ с помощта на функциите string front() и back().

Както всички знаем, C++ е обектно-ориентиран език и е лесен за научаване, защото използва понятията за цикъл в него. Има различни типове данни на C++ и string е един от тези типове данни. Низът е обект, който се състои от последователност от елементи в него.

Въведение

В низа на C++ има много различни инструменти за достъп до елемент, използвани за достъп до елемента или символа на входния низ. Тук използваме метода front() и back() за достъп до първия и последния символ на входния низ. Сега нека обясним тези методи и да видим как ще работят в C++.







метод string::front().

Методът string front() се използва за достъп до първия или предния елемент на входния низ и можем също да вмъкнем елемента или символа в началото на входния низ. Първият вмъкнат знак ще бъде заменен от стария първи знак. Ето защо дължината на входния низ ще остане същата.



Синтаксис

Когато започнем да пишем синтаксиса на метода front(), първо пишем ключовата дума „char“, която ще покаже, че ще имаме достъп до знака. След това ще декларираме променливата, която съхранява първия знак от дадения входен низ. Ще извикаме входния низ, който вече сме създали. Свързахме метода front() с него чрез извикване. Методът front() е предварително дефинираният метод на низ, който се използва за достъп до първия елемент на входния низ.







Грешки и изключения

Ако входният низ е празен, той ще покаже недефинираното поведение или ще изведе грешката. Ако входният низ не е празен, тогава той ще покаже желания изход и няма да предизвика изключение.

Върната стойност

Методът string front() ще върне първия знак или елемент от дадения входен низ.



Пример

Ето пример за метода string front(). Преди да приложим примера, първо се нуждаем от C++ компилатор, за да можем да напишем и изпълним нашата програма. В програмите на C++ ние винаги ще включваме някои заглавни файлове, свързани с нашата програма, защото C++ ни позволява да използваме заглавни файлове, така че да не е необходимо да пишем кода на всеки от тях.

Използвайки предварително дефинирани заглавни файлове, нашият код ще бъде прецизен, управляем и лесен за разбиране. Първият заглавен файл, който включихме, е “#include ”. Знакът “#” се използва за насочване на компилатора да зареди заглавния файл. Ключовата дума „include“ се използва за включване на заглавния файл в програмата, а „iostream“ се използва за въвеждане и извеждане на данните. Вторият заглавен файл сме включили в “#include ”, за да можем да използваме низове и низови методи в цялата програма. След това използвахме „using namespace std“, което означава, че променливите, функциите и класовете не могат да споделят един и същ контекст в цялата програма.

#include

#include <низ>

използване на пространство от имена std ;

вътр основен ( )
{
низ str = „Добре дошли в света на програмирането ' ;
cout << ул << endl ;

въглен Първи_елемент = ул. отпред ( ) ;
cout << 'Първият елемент на входния низ е: ' << Първи_елемент << endl ;

ул. отпред ( ) = '_' ;
cout << endl << 'Низът за актуализиране е: ' << ул << endl ;

връщане 0 ;
}

След като включим основните библиотеки в програмата, започваме да пишем действителния редов код, който искаме да внедрим. За целта извикайте функцията main() и започнете да пишете кода в нея. Първо ще декларираме входния низ, като напишем ключовата дума „string“ с име „str“ и след това ще напишем входния низ в двойни кавички. И след това го отпечатахме, като използвахме предварително дефинирания метод cout() на C++.

Ще напишем метода string front(). За това първо напишете ключовата дума „char“, което означава, че имаме достъп до символа и след това декларираме променливата „First_Element“, която съхранява елементите на входния низ. След това ще извикаме метода front(), който казва на компилатора, че имаме достъп до предния или първия елемент на входния низ. Показахме го с помощта на метода cout() и предадохме низовата променлива „str“ в него.

След като извикахме метода front(), направихме още едно нещо, което ясно ще каже на потребителя откъде е променливата, до която сме осъществили достъп, от входния низ. За целта първо записваме името на низовата променлива „str“ и го свързваме с метода front() и след това съхраняваме всяка променлива или символ в него. Правейки това, той ще замени стария първи елемент на входния низ с новия елемент. Да видим резултата от внедрената програма:

метод string::back().

Методът string back() се използва за достъп до последния елемент на входния низ и можем също да добавим елемента или символа в края на входния низ. Последният знак ще бъде заменен със стария последен знак. Ето защо дължината на входния низ ще остане същата.

Синтаксис

Нека разберем изпълнението на метода back() на низ. Първо пишем ключовата дума „char“ и декларираме променливата, която съхранява последния елемент от входния низ и след това извикваме метода back().

Грешки и изключения

Ако входният низ не е празен, той ще покаже желания изход и няма да хвърли изключението, а ако е празен, ще покаже недефинирано поведение.

Върната стойност

Методът string back() ще върне последния елемент от дадения входен низ.

Пример

В този пример първо включваме основните библиотеки, които са полезни при писането на програмата и след това ще напишем „using namespace std“ в нея. След това ще извикаме основната функция и ние

Там ще напишем действителния ред код. Първо вземаме входния низ и го отпечатваме с помощта на метода cout(). След това извикахме метода string back(), за да имаме достъп до последния елемент от входния низ. След това добавихме и последния елемент, като заменихме стария последен елемент на входния низ и върнахме 0 към функцията main(). #include

#include <низ>

използване на пространство от имена std ;

вътр основен ( )
{
низ str = 'Здравей свят' ;
cout << 'Входният низ е: ' << ул << endl ;

въглен край_елемент = ул. обратно ( ) ;
cout << endl << 'Последният символ на низа е: ' << край_елемент << endl ;

ул. обратно ( ) = '_' ;
cout << endl << 'Актуализираният низ е: ' << ул ;

връщане 0 ;
}

Нека да видим изхода от горния илюстрационен код и да видим какво получаваме чрез прилагане на метода back() на низ:

Заключение

В тази статия научихме какво е низ в C++ и какви са методите на типовете низ и как ще ги приложим. Научихме методите front() и back() на низа и също така направихме някои примери с подробно обяснение на всеки ред код.