Днес ще проучим един от методите на C++ string at() и ще използваме различни примери, за да демонстрираме как да трансформираме методите string at() на езика C++.
Както знаем, това е обектно-ориентиран език за програмиране, който дава на програмите ясна структура, което прави възможно кодът да бъде прочетен в рамките на една и съща програма. C++ е сравнително основен и лесен за разбиране език.
Въведение
В C++ пакет от различни знаци или елементи се съдържа в един от типовете данни на C++, наречен низ, ограден в двойни кавички. C++ низът изпълнява широк набор от методи и методът at() е един от тези методи. Методът string at() се използва за достъп до точната позиция на знака или елемента от низа. С прости думи, в метода at() можем да получим достъп до отделния знак от целия входен низ на определеното място. Сега нека обсъдим метода at() и да видим как работи този метод.
Синтаксис
Ето синтаксиса на метода string at() и той ни позволява да разберем как го прилагаме. За да извикаме метода string at(), първо записваме предварително дефинираната ключова дума, която е „char“. Той ще каже на компилатора, че имаме достъп до знак от входния символен низ. След това ще напишем името на променливата на входния низ (променливата, в която сме съхранили входния низ) и ще го свържем с метода at(). В метода aSt() ще предадем някои аргументи.
Параметър
idx: номерът на индекса на входния низ, откъдето искаме да осъществим достъп до елемента на входния низ. Имайте предвид, че индексният номер ще бъде по-малък или равен на дължината на входния низ.
size_type: цяло число без знак, използвано за показване на размера в байтове на всеки обект.
Върната стойност
В замяна ще получим точното местоположение на символа на входния низ и след това можем да осъществим достъп до знака, като предадем номера на индекса в метода at().
Грешки и изключения
Няма изключение, ако въведем стойността на индекса на символа на низа като по-малка или равна на дължината на входния низ. Ако подадем индекса, по-голям от дължината на входния низ, тогава хвърленото изключение ще бъде извън обхвата.
Пример 01
Сега нека започнем да обясняваме нашия първи и прост пример за метода string at(). Имаме нужда от всеки C++ компилатор, съвместим с методите на низове, за да реализираме нашата програма. За да кодираме програмата на C++, винаги се нуждаем от основни библиотеки, за да използваме манипулатори на C++ в съществуващата програма. Първата библиотека, която използваме в тази програма, е “#include
За да използваме низове и методи за низове в цялата програма, включихме втория заглавен файл, който е “#include
След като импортирахме основните библиотеки и директиви, сега преминаваме към функцията main() на програмата. Функцията main() се използва за написване на действителния ред код, който искаме да внедрим и да получим резултатите от него. В ред 8 декларирахме променлива „str“ от тип „string“ и след това инициализирахме символния низ към променливата „str“. След това инициализирахме друг символен низ към същата променлива „str“ и го отпечатахме с помощта на предварително дефинирания метод cout() на C++.
След това искаме да получим размера на низа, който наскоро създадохме. За това извикахме функцията size() с конкатенацията на низовата променлива, която е „str“, и предадохме цялата функция в метода cout(), за да можем да я покажем. След това също искаме да отпечатаме инициализирания капацитет за входния символен низ. За целта ще използваме функцията капацитет() с конкатенацията на променливата „str“. Инициализирахме първия низ, за да получим капацитета на низа от него.
След като получим размера и капацитета на входния символен низ, продължаваме напред. След това декларираме друга променлива, „res“, от тип „char“, което означава, че създаваме променлива от символен тип. В тази променлива ще съхраним знака от входния низ, до който искаме да имаме достъп. Така че ще извикаме метода at() и ще предадем индексния номер на знака в него и след това ще го свържем с входния низ „str“. След това искахме да отпечатаме елемента, затова използвахме метода cout(), който е предварително дефинираният метод на C++, и предадохме променливата „res“ в него.
Както беше обсъдено в метода at(), можем да заменим знака. За замяна на всеки знак, до който сме имали достъп, е; първо ще напишем променливата или който и да е символ в единични кавички и след това ще присвоим това на метода at(), като първо напишем името на променливата „str“ и след това го свържем с метода at() и предадем номера на индекса в то. И след това ще го покажем с помощта на метода cout().
Пример 02
Ето втория пример за метода at() за низов тип данни на езика C++. Изпълнението на този пример е същото, което сме приложили по-горе. Все пак единствената разлика е, че имаме достъп само до един символ едновременно. Тук имаме достъп до целия входен низ. За това декларирахме променливата „str“ от тип низ и й присвоихме входния низ. След това имаме друга променлива, “res”, от типа “int” и сме съхранили дължината на низа в нея. И след това имаме „for цикъл“, за да можем да отпечатаме символите от въведен низ един по един в един ред.
Ето резултата от горната илюстрация:
Заключение
В тази редакционна статия научихме какво представлява методът string at() и как ще използваме този метод. Също така научихме стила на писане на метода at() и през какви видове грешки и изключения ще преминем, ако направим логически грешки. Използвахме няколко илюстрации, за да обясним изчерпателно всеки ред код. Надявам се, че ще научите много от този урок.