За да манипулираме тези структури от данни в паметта, за да изпълняваме някои операции, се нуждаем от някои променливи от типове данни като цяло число, знаци, двойно и т.н.
Тази статия ще ви помогне с векторния анализ и ще разкаже за различни процеси на инициализация на вектори (структура на данни) в C++.
Какво е вектор в езика C++
В C++ имаме специална стандартна библиотека с шаблони, която има вградени контейнери от векторен клас. Vector е колективно съхранение в памет, която съхранява елементи динамично с ограничение на същия тип данни.
Проста декларация на вектор в C++
векторна_ключова дума < данни - Тип > име_на_вектор ( )Въпреки че векторите и масивите са подобни, размерът на вектора може да варира с времето. Компонентите се съхраняват в съответните области на паметта. Като резултат размерът на вектора зависи от изискванията на работещото приложение. Необходимо е да добавите заглавен файл с директивата за препроцесор като #включва<вектор> преди да използвате вектори в C++ програми. Векторната реализация в C++ е по-проста и по-лесна от масивите.
В C++ имаме различни методи за инициализиране на вектора, нека ги обсъдим един по един:
Метод 1: Чрез използването на метода Fill във векторния клас
#include <вектор>#include
използване на пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
вектор < вътр > нещо ( 10 ) ;
запълвам ( нещо. започвам ( ) , нещо. край ( ) , 0 ) ;
за ( вътр х : нещо )
cout << х << ' ' ;
връщане 0 ;
}
В този код използваме метода за запълване и създаваме вектор. Методът за запълване има два обекта, единият започва, а вторият е краят, след което предаваме стойност, която трябва да бъде отпечатана.
Изход
Метод 2: Чрез използване на push_back() за избутване на стойности една след друга
#include#include <вектор>
използване на пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
вектор < вътр > нещо ;
нещо. избутвам ( единадесет ) ;
нещо. избутвам ( 22 ) ;
нещо. избутвам ( 30 ) ;
нещо. избутвам ( 4 ) ;
cout << „Всички елементи във векторите са... \н ' ;
за ( вътр i = 0 ; i < нещо. размер ( ) ; i ++ )
{
cout << нещо [ i ] << ' ' ;
}
връщане 0 ;
}
В тази програма инициализираме празния вектор, след което даваме стойности като 11,22,30 на метода push_back, като го използваме отново и отново и 4 и ги показваме с помощта на цикъл.
Изход
Метод 3: Инициализиране и инициализиране на вектора в една стъпка
#include#include <вектор>
използване на пространство от имена std ;
вътр основен ( ) {
вектор < вътр > нещо { 6 , 22 , 70 , 4 , 9 , единадесет } ;
за ( вътр с : нещо )
cout << с << ' ' ;
}
В горния пример на програма, програмата започва с основната функция, където инициализираме вектори от целочислен тип и им даваме стойности в същата стъпка. След това показваме стойностите с помощта на for цикъл.
Изход
Метод 4: С помощта на масив
#include#include <вектор>
използване на пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
вектор < вътр > нещо { 4 , 9 , 10 , 66 , 8 , 7 } ;
за ( вътр i : нещо )
cout << i << ' ' ;
връщане 0 ;
}
В този код инициализираме вектор, като декларираме масив от 6 елемента и след това ги отпечатваме с cout.
Изход
Метод 5: Чрез използване на вече съществуващия масив и копирането му
#include#include <вектор>
използване на пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
вътр b [ ] = { 1 , 88 , 7 , 6 , Четири пет } ;
вътр на = размер на ( b ) / размер на ( b [ 0 ] ) ;
вектор < вътр > нещо ( b , b + на ) ;
за ( вътр цифри : нещо )
cout << цифри << ' ' ;
връщане 0 ;
}
В тази програма ние декларираме масив като b с 5 стойности и след това го добавяме във вектор чрез два параметъра; Масивът е първият, а масивът с неговата дължина е вторият.
Изход
Метод 6: Чрез използване на претоварване на конструктор във вектор
#include <вектор>#include
използване на пространство от имена std ;
вътр основен ( )
{
вектор < вътр > нещо ( 10 , 9 ) ;
за ( вътр х : нещо )
cout << х << ' ' ;
връщане 0 ;
}
В горния пример използвахме вектор с претоварване на конструктора, който приема два параметъра: единият е повторението на стойността, а вторият е цифрата, която искаме да покажем, следователно изходът е както следва.
Изход
Заключение
Векторите са дефинирани в стандартната библиотека с шаблони (STL). За да използваме вектор, първо трябва да включим векторния хедър в програмата. В това писане видяхме различни начини, по които инициализираме векторите на езика C++. Разработчикът може да избере всеки метод според нуждите.